ХуЛите - Пипирудата

/още една история за Блян Влюбенов/

Голям е заплес тоя Блян!
По цял ден оди размичтан.
И все такива шъ хареса-
я джебчийка,я мутреса...
И после идва да риве
на тез-гулемите ми рамине.
Ма ко пък?Нъл съм му кумшийка,
ридовно пийми пу ракийка.
И снощи са дувлечи пак,
завлачваши с единя крак.
В очите син,лилав,зелен...
Гуркичкия ми Спайдърмен!
Разхождал ми се значи,тоз,
случайно уж по Лъвув мос
и взел,чи са захласнал лудо
по няква нощна пипируда.
И почнал нашия пует
да й реди сунет,подир сунет.
Какви бидра!Какви очи!
О,спри сърце и замълчи!
И случило са значи чудо-
свалил тъз хищна пипируда.
Запърхала с наклепани очи
и заувивала "касандреви" куси...
Ма някъв бабаит са пуявил
и румантиката развалил.
-"Ко праиш тука бе,несретник?
Кво ги мънкаш тез куплети?
Тъз мацка бачка за пари!
Шъ плащаш,ил шси въриш?"
-" Ни съ прудава Любовта!"-
утворил Блян гулямата уста.
А онзи пипирудата си зел
и теглешком след него я пувел.
Наш Блян са фърлил на часа
и викнал:"Пипирудо,шта спася!"
И после,нямал спомен ясен,
ма моста сторил му са тясен...
И де шъ иде?Пак при Сийка-
другарка първа и кумшийка.
Ма ко?Шъ гу изпрая на крака!
Дукът пак не срещни Любовта...