ХуЛите - А тя - жената-птица пак прелита

В гора далечна, глуха
Живял един аскет,
Намерил в пост разтуха,
Но имал Интернет.

За Госетнката бил готов
И даже си измислил тост,
Но не знаел, че любов
Ще дойде като гост.

Потънал в своята молитва,
Тъй както правел всеки ден,
Видял Жар птица да политва
И смут изгрял в взора му смирен.

Нахлули в главата мисли скверни,
До него долетяла тази птица
И в сенки над гората - черни,
Видял неземна хубавица.

Поседнала до него - мълчалива,
Не може да я разбере,
А тя е толкоз приветлива:
"С теб да бъда е добре!"

В гърдите на аскета сили закипели-
Зажаднял за нейните целувки,
Мелодии сладки го залели,
С представи за милувки.

Видял изгряваща Звезда
В това, че хубавицата му маха
И казва смело: "Да!"-
Дали сърцата се разбраха?

Изпаднал той в очарование,
Дори когато под небето спял-
В талазите на новото мечтание
Светът за него станал бял.

Душата му започнала да стене,
Очите му в сенките се вглеждат,
А дните му минават в стоене,
В мечти, които към отвъдното повеждат.

А тя - жената-птица пак прелита
И песни сладки пее,
За миналите дни го пита,
А той я чака и немее…