ХуЛите - Препънателно стихотворение

*без препинателни*

разкривените крясъци на пясъчни бухали
ронят сива мазилка
от небето подпухнало
и наднича лицето му жълтолимонено
крие ирисов мирис
на сепнати спомени
мие сутрин тревите си
вечер мие дъгата
цикли дълго паркета си
и пързаля се лято
сипнат пясък във стъпките
заглушава следите
задушава ръждата
по телата на дните
утешените облаци
ги пресуква в
прежди
диво рижо ръмжене
ме поглежда под вежди
преминавам гори препинателни
тръни
нямам трънче в петата
то в окото потъна