ХуЛите - Кметът на село Маймунци

Тежко е да бъдеш кмет в безпарично време.
На главата ти лежат всякакви проблеми.
Много кметове сами нищо не решават,
и с проблемите си все другиму додяват!

Околийският началник му дошло до гуша,
все оплаквания и все молби да слуша!

Само китното селце, славното Маймунци,
на два часа с колело от село Кратунци,

нито с жалба, ни с проблем, ни с молба додява!
Кметът - има ли проблем - сам си го решава!

Околийският решил: "Трябва да се иде!
Как работи тоя кмет трябва сам да видя!

Опитът му ще предам - белким ще мирясат
и от другите села, та да рахатясам!"

И в един прекрасен ден яхнал колелото
и потеглил. И след час наближил селото!

А навред е месец май! Зеленеят ниви!
Сред метличини цъфтят макове щастливи!

А от другата страна - царевична нива.
Дълга - с хоризонта чак краят й се слива!

В царевицата един мъж в реда копае,
а пред него две жени на кючек играят.
Ала щом мъжът повдигне поглед - как се вият,
и един стражар - до него - с палката го бие!

"- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам!"

Стигнал селото и пак - гледка неразбрана:
гледа как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
Затова един стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича!

"- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам."

Влиза в селото. А там среща погребение.
Гледа той и се диви: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче,
с неподправени сълзи и едва се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!

"- Много странно! Но кого мога да запитам?
В кметството ще ида - там кмета ще разпитам!"

Стига кметството. Стражар пред вратата няма -
как ще има като те в селото са двама:
в царевицата един и един - в хармана!

Околийският изкачва бавно стъпалата,
без да чука, като шеф, отваря вратата,
и остава като втрещен, лепнат о стената:

кметът на Маймунци - гол - на жена се прави!
А един бабанка як сякаш го оправя!

Като чул врата че скръцва, кметът се обърнал -
околийския познал още щом го зърнал;
ала нищо не казАл: устните прехапал,
само му е махнал с длан - отвън да изчака!

"Знае се - кога жена някой я оноди,
се изтупва на мегдана и хорото води!
Ама мъж кога насилят и са го видели -
селото си ще напусне и ще се изсели!
Дали няма това село без кмет да остане,
та във най-работно време избори да правим!?"

Околийският с такива мисли вън изчаквал,
а бабанката край него бавно се извлякъл.

А след него ей и кметът че навън пристига -
гащите си закопчава, още си ги вдига.
И усмихнат казва:

- Шефе! По какви въпроси?
Влизай! Как си? Живо здраво? И какво те носи?

- Дойдох да ви видя, ама нищо не разбирам!
Туй което гледам тука, ум не го побира!

В царевицата видях: мъж в реда копае,
а пред него две мадами на кючек играят.
Ала ако се загледа с поглед - как се вият,
и един стражар - до него - с палката го бие!

Стигам селото и пак - гледка неразбрана:
гледам как една жена бяга по хармана.
А след нея тича мъж - ужким да я хване,
ама май не му се ще много туй да стане!
И един свиреп стражар го подканва с бича,
да я гони по-усърдно, ако спре да тича?!

Влизам в селото и тук срещам погребение.
Гледам го и се дивя: що за отношение!
Половината народ след ковчега плаче,
с неподправени сълзи и едвам се влачи!
А пък другият народ пее и лудува!
Смях, веселие, шеги! Скача и танцува!

А пък кметът се подхилва пред шише с ракия,
и един буркан отворил със царска туршия.

- Сядай шефе! Ха наздраве! Няма тука драма!
Всичко в село е нормално и проблеми няма!

Този, който си видял че царевица копа,
този е женкар опасен! Да не те докопа!
По жените се захласва, работа не хваща,
та се чудя сметките си със какво ги плаща!
Та един ден го наказвам: ще не ще - да копа!
Ако иска - доброволно, ако не - със сопа!
А жените съм ги сложил - хем да му се иска
с тях да пофлиртува малко, хем да не му стиска!
Че стражарят е до него - ако ги нападне -
бой със палката - меракът докато му спадне!

Този, другият, в хармана, той жена си гони!
Той през месеца все гони чуждите кокони!
Та след своята го карам един ден да тича!
И ако с мерак не гони - го пришпорват с бича!

Днес изпратихме във гроба писарчето клето.
Харно беше, ала много пиеше момчето!
Пък не носеше! И ето - като се напило,
явно в кошчето с хартийки фаса е хвърлило!

Аз за него не жалея - нека си отива.
Лошо е, че покрай него изгоря архива!

Чудиш се, че след ковчега едни хора плачат,
а пък другите се смеят и от кеф подскачат!?

Тез които данъците рано са платили,
те подир ковчега плачат, тъжни и унили!
А които данъците си не са платили,
радват се, че ще излъжат че са ги платили!

Ама аз човек съм сложил който да записва,
тъй че приходът в бюджета няма как да липса!

Всеки който се е смеел ще биде привикан,
и ако не ще да плаща - в мазето натикан!

А пък този мъж с жена си взел да се развежда!
Казвам им да се сдобряват - нямало надежда!

Снощи ходих при жена му - тя добре се люби!
Цяла нощ не ме остави - всеки час ме буди!

Днес го проверих и него - пак добре го прави!
Никой няма повод другия да изостави!

Аз такива глезотии тук не позволявам!
Кой каквото да ми казва - развод не им давам!

Околийският подскочил, стиснал му ръцете:

- Туй се казва управия! Евала ти, кмете!

***

Защо ви губих времето дотука,
ако не кажем и една поука?

Поуката сега ще ви издам:

"Такива кметове са нужни нам:
характера на всеки да познават,
проблемите със разум да решават,
и даже дупе - за народа си - да дават!"