ХуЛите - Защо....?

Кажи защо?
Защо ли тъй копнея за твойте устни и ръце
защо ли тъй милея за твоя образ и сърце?
Защо душата ми, ума ми, и цялото ми същество,
се гърчат лудо, страшно като в лошо тържество?

Защо е тази болка в сърцето ми сега
защо е толкоз силна, О БОЖЕ, немога да я спра?
Защо съдбата ми обърна гръб
защо нещата нетрябва да се променят?

Защо ми липсваш, ти кажи,
пък после с дива ярост,
в отвъдното ме захвърли.

Немога ли, аз да живея без твойта топлина,
без твойте ласки и целувки чудни,
без твоята съдба?

Немога, тъй ще отговоря
на себе си сега.
Немога, аз без тебе,
без твоята съдба!

Без теб остава само болка и тъга,
без теб живота, се превръща
във дълга самота.

На всички тез въпроси в този стих,
отговора е един
и той забива се в сърцето като огромен клин.

Защо, Защо, Защо, Защо,
ЗАЩОТО ТЕБ ОБИЧАМ, ето затова,
ЗАЩО....?