ХуЛите - Влюбени искри

Тясна, горска пътека
слаломира под буки вековни,
със вейки, земята допряли,
от пухкав сняг натежали,
клони огромни.

От слънчеви лъчи прободени,
падащи, облачета сребърни,
гъделичкат ни косите,
топят се в очите.

Като небражен щрих
от детска рисунка,
дим, закачлива струйка,
край камина уютна кани,
искри в душите ни пали.