ХуЛите - Не за него и не за мен

Тъмнокрилата,
правокосата,
остропръстата нощ
се разля.
В нозете й стече се
лунна печал и
удави очите на
саблезъбите тигри.
Черният в него вилнее.
Белият - в мен.
Разкъсаха гърдите ни.
Сърцата ни се посипаха
като дъжд огледални искри,
като огнени перли.
С дъх уловихме частиците
и споихме режещи ръбове
в най-любовния стих,
който той или аз
сме изплаквали някога.
И не заспивайте,
щом се разлее
тъмнокрилата,
правокосата,
остропръстата нощ.
Повдигнете очи
към небето обагрено
в лунна печал.
По челото му писахме
с горчива,
и черна,
и бяла мъгла.
Не, не плачете,
но не заспивайте.