Истинският Божи дар

Автор: miglena
Дата: 28.04.2004 @ 15:55:57
Раздел: Любовна лирика


Ти беше тук,
и тук оставаш:
със сянката на розите,
които си целувал, любил и дарил с неземна обич.
Ти беше глух.
И глух си остани за празноглавото дърдорене.
Само така ще чуваш ясно важното - неказаното...
Ти беше сляп. Но вече имаш три, не две очи.
Невидимото се долавя лесно със сърцето на любовта.
Ти беше луд. И още по-луд бъди в неспирния стремеж
да покоряваш шеметните висоти на приказните светове.
Ти беше горд.
И гордо продължавай на бедните и болните да даваш
не къшей милостиня, а късчета от своята душа...
Ти беше сам. Но няма никога да си самотен, когато
в ръката си усещаш топлината на духовното слънце.
Ти беше смел. Най-смелият. Неуязвим за злото,
с броня-доброта, неустрашим пред демоните на смъртта.
Ти беше нежен и в грубостта. С изисканите маниери на
художник, който вае фантастичното без четка и бои.

Ти не "беше". Ти СИ. Не съществува "минало време" за
творческото измерение, а "бъдещето" в теб сега се роди.
Ти болката в стих превърни. Предай на незримото тъгата
по отминали трепети, и в нова радост ще трептиш!
Ти можеш да получиш безкрайна сила от Стихиите и
радост от живота, като обичаш всичко живо и нетленно.
Ти носиш своя собствен кръст като символ на спасението,
вярата и любовта, сливащи зримите с незримите светове.

Ти съществуваш, защото аз те пожелах, и те описах,
и те обрисувах, и те създадох в приказното измерение.
Ти отразяваш моя образ, моите мечти, фантазии и диви
блянове за съвършенство: какъвто ... би могъл да си.
Ти няма да изчезнеш като роса, защото ще те чувствам
в себе си при всеки допир със Стихиите. Ето така:

Ти ще си каменните скали, които ще ми дават земна сила
да устоя на ада и на рая в творческото ежедневие.
Ти ще си пламенните искри от огъня-вулкан, енергия
безспир да сътворявам и да следвам своя път-съдба.
Ти ще си водопада в мойта кръв, пречистваш ме от
всички тъмни мисли, мрачни образи и хорски злини.
Ти ще си въздухът, от който се възпламенявам вечно
да се стремя към висините и да се рея магически...

Ти ще си за мене символа на жизнените сили, мой спътник
в пътешествията из реално-виртуалната вълшебност :)))
Ти ще си Слънце, а аз Луна - по извечни небесни закони.
Мисълта за теб и любовта ще пропива моите заклинания.
...Съдбата дарява с това, което сам избираш да е за теб

ИСТИНСКИЯТ БОЖИ ДАР







Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=4278