ХуЛите - На Мойсей

И как да ти помогна,
когато себе си
несигурно успявам да спася
от блатото на егоизма - отселяване
и странностите на характера
препълващи, превличащи , рисуващи
с бойчки цветни някаква съдба.

Не можеш ти да ми помогнеш,
а искаме сърцата някак да отворим
и за наслада да разгърнем сетива.
Тогава зная, ще се въздигне и деня,
и приказката твоя неразбрана
ще се изпише и ще преобрази света.
В един такъв несигурен , налудничав
облян със обич , платоничен
без нимфоманната обреченост
на получаващ сигурната жажда.
Такъв един неразгадан,
но някак по различно дремещ
за ежедневните неща,
който бързаш да ми вземеш.