ХуЛите - Стихолом на бездъх от мен

стихолом си ми ...
в
мъжките ти приливи
на октоподни прегръдки и
планктонни езичета, разпукващи
всяко разпенено мехурче по кожата ми,
удавници неоплакани са неживелите спомени
по
шиповете на римите
безверието ти на дрипи се ветрее
и в голата си новопокръстеност, познанието
за добро и зло - вместо в лозов лист да криеш,
в хоругва от опашка на сребърен пегас развяваш

... ако раковини заплодиш,
Нептуне, с парченцата сломени
ялови утрини и абортирали залези на
заспиващите с надежда, вместо с любим,
мои посестрими ... от перли ще са вълните ...
и
ще ломят:
пръстените от време - на живак,
портите между измеренията - на сяра и
калдаръмите по пътищата - на сол ... докато
сломЕн, стихът се разбие - на пяна
и за-по-из-чезва
в теб -
т
у
к,
на бездъх от мен