Човекът, който вдига хвърчилата

Автор: Marta
Дата: 30.01.2006 @ 13:01:41
Раздел: Поезия


Ситен като снежинка човек, лек като перушинка,
скоклив и подвижен, с очи-боровинки,
приличен на птица. Хитроват. Примижал.
Сякаш го нещо довява
точно тогава,
когато няма вятър
и децата са угрижени -
личица без усмивки, сърдити -
на тревата лежат хвърчилата -
златни слънца, станиолени самолети,
серпентини навити,
пъстри пеперуди и хартиени дракони
свити.
Човекът почти не докосва земята!
А причината е това, че
на кръста му е завързан на ремъче вятърът,
който пее и плаче,
който го кара странно да се криви и танцува,
даже да ти се струва, че във въздуха плува
и върти се и се преобръща
и въздухът сякаш забавно прегръща -
отдалече се вижда -
никак не му е лесно да стъпва по земята,
шапката му току отхвръква
и това му отнема
сума ти време,
да я стигне и да си я наложи,
докато се откаже
и просто в джоба я сложи.
Също
среща голямо затруднение, когато е време
вятъра да отвърже!
Защото той е, меко казано, неудържим.
Набързо от него остава само дим.
Така де, отвърже го - и дим да го няма! -
беланик, калпазанин, шегаджия голям!
Скимне ли му - преструва се на тих и на ням.
Обаче къде ти такъв късмет -
обикновено щурее, от лудост обзет.
Понякога се мушва в ризата му и я надува -
като корабно платно -
и го издига! - сякаш живо хвърчило високо,
така че,
веднъж даже изплаши
до възмутен речитатив
и пръсна едно цяло ято
спокойно летящи патици.
Да си кажем направо - прекалява!
И тогава се налага да го хване за ушите,
да го извади от пазвата си
и да се спусне плавно до земята.
Да го отведе до децата,
бааавничко на тревата да го остави,
да се отдалечи,
и тогава вятърът с хвърчилото се заиграва.
Оо, започва такава луда игра
между облаците на криеница,
на гоненица, на застиганица!
Опашката на хвърчилото цветно плющи,
вятърът се смее лудешки,
и когато много се измори,
спуска се до земята на крилете на дракон,
или на гърба на пеперудата.
И това е истинско чудо!
Когато няма вятър за хвърчилата,
се появява човекът на вятъра
и
подарява щастливи очи
и светъл смях на децата.
Притрябва ли - и е там.

Къде ходи през другото време - не знам.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=42123