ХуЛите - Тази нощ

Тази нощ един скитник умира
под моста на мълчанието
притиснал във длани студа
и замръзналите огризки на деня.
Над него колите забързано
прибират топлината
на едно друго време...
прегазили пространството
в хартиени гълъби,
небето плаче вледенено,
посивяло от истини.
Тази нощ един скитник приспива
ръмжащото ехо в себе си
разгънал душата в мелодия,
в синхрон със звуците на смъртта,
която го люби с топлината
на всички несбъднати вечери.
Тази нощ земята е мащеха
прибрала и последната риза
свита навътре в дълбокото,
отвързала зли ветрове,
като кучета впити в плътта
ръфат останки от времето.
Скрити в уюта на нашия дом
четем разсеяно бюлетина:
Тази нощ...още седем..