Божи кинжал за разполовени сърца
Автор: miglena Дата: 04.01.2006 @ 21:21:06 Раздел: Поезия
Кинжали да бе посипал по пътя ми към Тебе,
на колене бих пристъпвала и от рана в рана
Твоето име бих изписвала като рефрен.
Светилата - и вселенски, и в душите - да бе смрачил,
от олимпийско огнище жарава в длани бих сбрала,
раздала и после прометейски бих се приковала.
В хоризонта кладенец с нокти и зъби бих изкопала,
да бе прошепнал във съня ми, че там е водата,
която съживява издъхнали дъги, надежди и вяра.
Да бе вледенил реките, вливащи се в Тебе,
педя по педя, с разголена гръд бих ги топила
и Твоите истини с плътта си бих изричала ...
Да бе останал само Отец, Син и Свети Дух,
на Теб в обет бих се врекла и само молитви в
Твоя вечна прослава със слова бих изпридала.
Но Ти се въплъти ... в моя любим ... и кажи, как сега
с разполовено за Теб и за Него сърце да живея?
... Имало, казваш, Божи кинжал, двама простосмъртни
в любовна прегръдка когато пронижел, от техните
разполовени сърца извор на безсмъртие бликвал ...
|
|