Адам и Ева

Автор: pc_indi
Дата: 30.12.2005 @ 23:08:21
Раздел: Любовна лирика


Аз съм гореща и ярка
като слънчево,лятно небе.
С чарът на фатална весталка,
с всеотдайно и нежно сърце.
Като времето съм непостоянна
-от малко плача,на всичко се смея.
Като нощта съм мрачна,потайна,
като снежна буря вилнея.
Аз съм съзвездие от любов и надежда,
с живот дарявам и нямам цена.
С вяра и обич душите зареждам.
Аз съм божествена!Аз съм Жена!

Ти си силен,първичен и буен,
като северен вятър суров.
Ти си отчайващо непредсказуем,
но всичко би дал за шепа любов.
Като скала си здрав и солиден,
всички бури стихват пред тебе.
Дългоочакван,обичан и свиден,
като водата и въздуха си потребен.
Ти си близък и безкрайно далечен,
плодоносен и чист като пролетен дъжд.
Да спасяваш и браниш ти си обречен.
Ти си непреходен.Ти си истински мъж!

Ние с тебе сме две половини
на една космическа,вечна душа.
Да бъдем заедно Бог отреди ни
и с обич нарече ни "свои деца".

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=40356