Донкихотовщина
Автор: pc_indi Дата: 17.12.2005 @ 14:53:47 Раздел: Поезия
Печален образ на безумна смелост
разпънал в себе си добро и зло,
понесъл скромно тъжната си прелест
вървиш-отхвърлен от света жесток.
За лудост взеха твойто благородство
и кръстиха на тебе глупостта,
че цял живот напразно си прахосал
в търсене на истината и на любовта.
На мелниците в привидната безобидност
ти великански фалш съзря.
Дали от глупост искаш,или от наивност
да доказваш неудобната си правота?
Кой сега за истина се бори?
Тя е като срамно,очевадещо леке,
което с бляскавата външност спори
-не може да се скрие,нито да се изпере.
На своята мечтана Дулсинея
успя все качества достойни да внушиш
и обичани да бъдат като нея
мечтаят всички верни жени.
Не се отказвай,злочести идалго!
Някой ден ще промениш света.
Макар и рицарите като тебе да са малко,
все някой ще тръгне по твойта следа.
|
|