Слънчоглед

Автор: pc_indi
Дата: 14.12.2005 @ 06:28:21
Раздел: Любовна лирика


На слънцето пред огнената власт
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,
но в лицето не посмява да го гледа.
Единствен слънчогледът всеотдаен
се взира в него с тихо съзерцание
и слънцето го милва благодарно
-затрогнато от неговото обожание.
Но вечер,щом започне да залязва
и бавно в хоризонта се стопява,
с главица клюмва слънчогледът и отказва
да приеме неизбежната раздяла.
Той чака с трепет утрото да дойде
и нежните лъчи да го целунат.
До корените си да се почувства горд,
че със слънцето роден е да общува.
Така и аз във теб се взирам,
на слънцето в очите ти съм в плен,
а няма ли те-влюбено заспивам
и чакам да изгрееш в моя ден.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=39460