ХуЛите - До предела и отвъд

Когато е тихо,
крещя те.
Когато е шумно,
мълча те.
Когато е пусто,
те скитам.
И бродя
без остатък,
ненаситно,
алчно,
копнежно.
Когато си тръгваш,
оставам
за следващо връщане.
И чакам твоята
безвъзвратност.
И пропускам ветровете
през шепите си
да се измъкнат
покрай
случайните ми животи
без теб,
взети назаем.
И ставам сбъдната
и случена
на онова място,
където ме прекрачва
границата на погледа ти,
а отвъд нея
виждаш само мен...