ХуЛите - кафене Де Крис

сенчеста улица
онзи прозорец
тънки ефирни завеси
хладно потръпнах
кой ли живее,
кой е зад него,
онзи прозорец
изчистени линии
ефирни завеси
..обичам те
може да се каже по много различни начини
с пламък в очите, гори
тихо свенливо, навела очи
с поглед открит - скучновато звучи
о, но съблазнително, дяволиво
това последното неустоимо е и за мъжете и за жени
а обичам те само за миг
ми звучи, като
„абе я ходи ми се разкарай от тук
има толкова много мъже и жени, та точно ти ли, точно сега ли и точно тук"?!!
всеки път различно обичам
но бога ми
потръпва ме онзи прозорец
мярната сянка, която прилича на мен
..ще ни липсваш - говореше някой
..бавно умирай - друг ме прокле
лутам се, лутам се
безкрайно съм остаряла
и никак, ама никак не съм за теб
тази улица
онзи прозорец
ефирно със завеси някой покри
е, вече има коледни улици
с млади хора с искри в очи
всичко в мене затворих
няма вече "обичам те"
сянката там от онзи прозорец
нарисувах я заради теб
време е за кафе с цигара
и за онази единствена думичка
движи се само ти и само напред..