Господин Въображение

Автор: Marta
Дата: 23.11.2005 @ 10:48:45
Раздел: Поезия


Преди да се появи, става течение,
сякаш врата се отваря в небето,
после появява си първо лицето-
добродушно, синеоко и усмихнато.
След което тялото си изкихва.
Облечен е във всички цветове на дъгата,
и се отразява пъстър в стъклата.
Отразява ли казах - не, оцветява ги той,
всички прозорци са витражи и... Ой!...-
Шапка естествено - барета една,
дали под нея има коса...?
Незапалена лула в ъгъла на устните му виси,
ей така, за да го краси -
суетата си носи като артистичен шал.
И е невъзможно възможен и черен до бял.
Първо сгъва облак и в джоба си го прибира-
ей тъй, кърпичка да му се намира, после
естестествено би било да обърне рибите в птици,
но не, прави рибите на осмици,
и ги събира в торба, окачва си я на кръста-
тревата навива на руло и прави от осмиците
калдаръм от стъкло.
Сеща се че има кърпичка в джоба
и издухва нослетата на цветята.
Събира ги в букети и пуска фламингово ято. Или папагалено.
Прави ламариненото - златно, сивото - алено.
С Господин Наобратно са братовчеди
по линия на фантазните химери.
Понякога обръща къщите с главата надолу
и те се завъртат около комините си-
пумпали същи.
Случва се къща в космоса да изхвърчи
и се чува - появила се комета.
Кара небето да свети-
прословутото северно сияние
комай негово е занимание.
Обича децата и те го обичат-
превръща пръчки лескови в коне,
обикновени столове - в автомобили,
пейки и табуретки - в звездолети,
във вълшебни пръчици солетите.
Кучето става слон,
котката - лъв,
Господин Въображение се качва на слона и пръв -
махараджа с хлапашка усмивка
отправя се на пътешествие в страната Забавление,
децата след него - пъстра опашка
са истински дракон, който се лашка,извива се, пее,
отлита в небето и всичко това се случва додето
детето не е заболяло от порастване.
Тогава Господин Въображение е вече на тясно.
Но винаги се намират деца, които са с особен имунитет
и цял живот си играят с Господина-на самолет,
на рицари, на принцеси, на пирати, някои даже са наши познати.
Затова и Господин Въображение нехае
и че времето течало не иска да знае и с него никога не е скука..

Май стана течение...Затворете! Не ви ли духа?

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=38441