ХуЛите - Пътник!

Вървиш - тревата жилава и суха,
просторът - ням.
Кой е бил? Какво е било тука?
Ограбен храм.

Птица там. Посестримата на
душата гола.
Като изсъхнала сълза
върху икона.

От плач неведом в нивите разплискан
и в твойта гръд.
Неведом свят. И ти - понесъл всичко.
Не пътник - път.