ХуЛите - Какво да си кажа

Колко къс е животът човешки!
Пропилях си го неразумно.
Бих помолил годините нещо,
ала те не разбират от дума.

За най-близките хора се сещам,
дето тъй безразсъдно ги губя.
Бих помолил цветята за нещо,
ала те не разбират от дума.

Бих помолил денят да ме срещне,
дето първа в уста ме целуна.
И нощта бих помолил за нещо!
Но и тя не разбира от дума.

Със кого и какво да си кажа?
Мълчаливо прихлупва ме здрачът.
Нося истина светла и важна.
Една дума съм. Нищо не знача.