ХуЛите - Кеят

Прегърбен плажът в натежали пясъци,
оголени скали - мълчат зловещо.
Увиснало небе - от птичи крясъци
оглозга тишината - и обеси я.

Самотен кей прегръща хоризонта,
в краката му вълните се надбягват.
Потънали посоките в бездомност,
в очите му - изгряващата жажда.

Просторите са точка безтегловност,
събират се, а после се разделят.
Нощта е сляпа птица - черна чайка,
полегнала простреляна на кея.

Ще стане светло, изгревът не чака,
тя няма да обича и не ще копней.
Усмихва се последно на безкрая,
а след това - вълна. И празен кей.