ХуЛите - Роза

Научих се на тъмно неусетно.
Комай се свиква лесно с тъмнината.
Когато ми е трудно да осъмна.
Когато не забравям да очаквам.

Разлиства се един въпрос в червено.
Красив е и ухае на приятно.
Каква съм всъщност, има ли ме някак.
И мога ли изобщо да се радвам.

Уж искам нещо, а пък все не стига.
Копнея свят, а стигне ли ме - бягам.
По пътя ми е пълно с ориентири.
Понякога от тежестта им ми дотяга.

Комай обичам да се състезавам.
И крачката ми лесно доминира.
Предимството ли е, трудно го отдавам.
И сякаш нямам време да се спирам.

А всъщност аз отдавна съм се спряла.
Със тъмното се свиква неусетно.
Във него мога тихо да очаквам
денят ми в нежно бяло да просветне.