ХуЛите - За Безплатното...

Вчера МобилТел даде свобода на народа да говори колкото си иска... безплатно! Сякаш тоя човек М.Тел искаше да види и да се кефи какво ще бъде при комунизЪма...

Какво се случи.
Всеки говореше на поразия, като за световно. Всички линии по всяко време бяха претоварени. Комшията от съседния блок не можал да се свъpже със съпругата си. Прибрал се по-рано и кой е заварил вкъщи, не знам. Цял ден махалата се кефеше на безплатно театро - то не беха крясъци, побоища, клетви... Пуберчето от съседния апартамент пък го изби на злорадо кискане и наду уредбата до дупка. С омразния ми поп-фолк, естествено. Оказа се че заради М.Тел е пропуснала най-готеното гадже на света.
„И утре е ден" й рекох.
„Утре... утре имам среща с други, пък и той до утре ще ме..."
След което продължи лудо да подскача в ритъма на... без да ме забелязва.

Всичко това ми припомни две истории от Татово време. В Пловдив един известен зевзек и адвокат, Чинков или нещо такова се казвал, купил един чувал с брашно. Дал го на един мекичар на Джумаята и застанал отстрани да се кефи. Народът започнал да се бие за безплатните мекици - по 4 стотинки едната, тогава. Искал да види как ще бъде по време на комунизъма....

В началото на 60-те ни обещаваха Комунизъм през 1980 година. Народът се радваше и цъкаше с език. Щяло да има обща безплатна манджа от един общ голям казан. И жените щели да бъдат общи, сиреч - безплатни.
Тогава баба ми Станка зацъка с език:
„Тцтц. Една крава дава ли нa секи, млекото се вкисва..."

Не забелязвам сега да живеем в комунизъма, въпреки безплатния М.Тел. Забелязвам обаче, че живеем благодарение на веригата „Втора употреба" и „Всичко за 1 лев" на принципа безплатна чорба нема.
Та, затуй се надявам редакцията на некой вестник да публикува този разказ за 1 лев, не безплатно.
А пък безплатно ще използвам този сайт за реклама:

„Търся си жена втора употреба всичко за 1 лев!"