Проклетнице клета
Автор: Marta Дата: 16.09.2005 @ 14:15:13 Раздел: Поезия
Плитко е, Катла, платноходките плачат в калта.
Клетката е стъклена, Катла, закалена, зелена.
Лъскави са ти люспите, Катла, лакови, зъбите ти - зъбери ласкави.
Лактите в лицето ми ме означават, озадачават, отдалечават.
Над листака, Катла, слънцето е йо-йо на ластик. Клати се, Катла.
Пласт по пласт се бели слънчевата кожа. Каталясало.
Отколе сме двама, Катла, постелил съм си...
Текли са реките, Катла, залели са пътеките.
Катла, проклетнице клета, отключвам ти клетката...
|
|