ХуЛите - чаках те

така беше на онзи кръстопът
и стоях с разтворени длани
и всеки ден по малко се смалявах
и бледнееше лицето ми
и изтънявах
и пак не изричах твоето име
чаках те
просто те чаках да ме познаеш
и площади с гълъби литнали
от камбанариите и къщите
с много пътеки
отвсякъде идващи и си отиващи
чаках те
слънца и луни
ветрове и звезди
чаках те толкова дълго те чаках
ти не дойде
пътеките спряха да идват и само отиваха
и прахта ме покриваше
после ръцете затворих ги
и очите
вече ме нямаше
ти дойде
на онзи кръстопът същия
с площадите гълъби, камбанариите, пътеките, къщите
същите бяха те, същите
не ме позна
мене вече ме нямаше
същата