ХуЛите - Бягство

Студено. Думата, от която започна тази история. Тя се бе събудила и гласът й звучеше като затрупан от паяжини. Студено ми е, му бе казала и той с вял жест бе придърпал одеялото към раменете й.
Час по-късно, когато дишането й се бе успокоило и коремът й равномерно и леко се надигаше и спускаше под завивките, той бе усетил хладината на стъпалата й. Сънува северното сияние, си бе помислил. Протегна ръка към нея и я прегърна. Постепенно бе задрямал, а когато се събуди стаята му изглеждаше по-голяма, а тя необичайно бледа. Бе му казала, че е отпаднала и чувства ръцете си изтръпнали. Той направи чай и дръпна пердетата, за да нахлуе пролетното слънце. Същата вечер тя заспа с две одеяла, а през нощта потръпваше свита на кълбо.
Няколко седмици по-късно той я придружи на прегледа. Странно, бе казал лекарят със снежнобялата дреха. Живачният стълб на термометъра не се покачваше повече от 35,5 градуса. Пръстите й непрекъснато посиняваха, а понякога през нощта, въпреки включената печка той чуваше зъбите й да тракат. Лягаше си с пуловери и няколко завивки, но това не помагаше. Трудно успяваше да се задържи права, твърдеше, че костите й се скъсяват от студа, че във вените й духа вятър и чувства черепа си опасан от ледове. Пиеше непрестанно чай, а веднъж обзета от паника бе поставила ръката си върху горещия котлон. За негов ужас не бе изпитала болка. До него достигна само нейният вик на удивление, когато кожата й сякаш изсвистя, както свисти ледът, поставен върху нагорещена повърхност.
Искам да живеем на друго място, му бе казала, докато той разтриваше със спирт раменете й, за да я сгрее. Някъде, където е непрестанно лято, където мога да ходя боса, където водата е поне 27 градуса, някъде, където ще мога да стоя спокойно навън без да се сковават мускулите ми и където да мога да изправя ставите си безболезнено.
Кожата й постепенно изсветля. Първоначално си помисли, че това е от болестта, че е бледа, защото й липсват витамини, здрава храна. Може би е анемия, й бе казал. Не е, му бе отвърнала и тогава за първи път усети в гласа й някаква сурова примиреност.
Спря да говори и се движеше в дома им като сянка. Пълнеше ваната с пареща вода и седеше в нея с часове. Под водата тялото й не изглеждаше толкова мършаво, но пръстите й продължаваха да бъдат синьосивкави и почти прозрачни. Понякога му се струваше, че може да различи шарките по костите й, да опише грапавините им толкова лесно, колкото да проследи с поглед планинските вериги по картата.
И тогава започнаха да търсят нова къща. Прибираше се вкъщи с брошури на имоти от по-топли места. Къщи с веранди, градини, със заден двор, на два ката, на един етаж, къщи, които се сглобяват, нови къщи, чийто собственици искаха бърза продажба или къщи, в които бяха живели поколения наред, къщи със своя миризма, цвят, история. Докато разглеждаха предложенията тя сякаш се отпускаше, успокояваше се и изправяше свитите си в коленете крака.
Ще си направим градина с много цветя, й бе казал, докато масажираше дланите й. Ще посадим дървета, можем да купим от онези южни дръвчета - смокини, лимони, фурми. Ще направя камина в спалнята, ще пусна подово отопление, ще сложим допълнителна изолация на стените. Огромни прозорци във всички стаи, слънцето да огрява от всички страни и през целия ден. Ако искаш ще купим слънчеви батерии и ще ги поставим на покрива, няма да се налага да пускаме газ в слънчевите дни. Ще направим басейн, ако желаеш и сауна. Ще си направим прекрасна топла къща, ще имаме хубав дом, ще ни завиждат, ще видиш.
Докато крояха планове тя се оживяваше, усмихваше се, долепяше треперещите си и студени устни до неговите и плахо се отдръпваше, сякаш с леденото си докосване можеше да го опари. Опитаха се да се любят, легнали върху брошурите и на него му се струваше, че чува дишането й отдалеч, сякаш тялото й е грохнала врата от изоставена къща, която непрестанно скърца от бурята и всеки момент може да се отскубне и загуби някъде в пустошта. Същата нощ в просъница му се стори, че чу хлип. Минути по-късно тя го бе разбудила с писък. Бос и замаян я бе намерил в банята, претегнала ужасено дясната си ръка над мивката с широко отворени очи и разширени зеници. От показалеца й капеше вода, сякаш се топеше. Сякаш бе лед, който той бе протъркал, сякаш опитът му за близост я бе прогорил и от това тя бе започнала да се смалява. Бе втрещен, невярващ, отчаян, изплашен. Докато тичаше към телефона, за да се обади на лекаря се ощипа по бедрото да не би сънят да продължава и това да не се е случило в действителност.
По-късно, когато седеше до нея в болничното легло усети, че се взира в белия цвят на чаршафите. Да не би по повърхността им да избие влага и да я загуби завинаги. Бяха пробили вената й и в същата ръка, която той видя да се топи в малката им баня, се вливаше кръв. Тя ще я стопли, чуждата кръв ще я стопли, си повтаряше наум, докато стискаше ръце една в друга.
Когато докторът повдигна рамене при въпроса какво й е, той се почувства необичайно лек. Прибра се вкъщи пеша и си сипа алкохол. Когато посегна към камерата, за да извади лед установи, че хладилникът им е изключен и че в него сякаш от месеци не е имало нищо.
Същата нощ сънува, че кара кану. Облечен е в мечи кожи, а тялото му е намазано с мас. Лодката се разминава с ледници и по кристалната повърхност на водата се влачат сенки. Усещаше в устата си вкус на риба, потеше се, но продължаваше да се свива под завивките и чувстваше тежест, сякаш го бяха затрупали хиляди тонове ледена лава.
Събуди се изморен, изплашен. На път за болницата купи плодове и сок. Колеба се дали да вземе букет от пролетни цветя. Зеленината по улиците го дразнеше, опитваше се да гледа само върховете на обувките си и асфалта, по който краката му в ритъм и сковано стъпваха.
В болницата го накараха да чака неестествено дълго. По някое време се появи лекарят и му заяви, че нея я няма. Леглото й бе немерено празно през нощта. Съветваше го да се обади на приятели или роднини. Да се досети къде би могла да иде. И защо би искала да избяга.
Като в просъница той видя как стъклената бутилка, която държеше се изплъзна от ръката му и се разби върху мраморния под.
- Мокро ли беше леглото - бе попитал тогава изненадания доктор.
- Мокри ли бяха чаршафите? - се чу да крещи някъде отдалеч.
- Стопила се е, стопили сте я с тази чужда кръв. Тя се е превърнала във вода - крещеше по-късно на аерогарата...
Няма значение мястото, няма значение къде ще ида, няма значение, обясняваше на изненаданата жена, която му подаде билета за полета.