ХуЛите - Слововъртеж

слововъртеж съм

съществувам във взора на хилядооката река,
която
извира от храма на словесното свещенодействие
искрее в гайдарските напеви на радостността
напоява все сушавите гърла на първичните инстинкти
заблатява в ехидно гниещо словоблудство
отразява в сбръчкана огледалност тъжните мъгли
дави сълзите, привързани с камъни, в смолисти въртопи
отнася паянтовите емоции за еднократна употреба
поглъща ефимерните притоци от суета и овации
къса бентовете на каптирани морал и съвест
рони бреговете на уж устойчивата твърд на видимото
влива се в гръдта на плодородните фантазии
и
как ще видя нещата от живота и теб зависи
през кое от хилядите очи ще погледна
... за да те словорисувам ... любов моя
ненагледна