ХуЛите - Без стопанин и купичка

Аз съм ресто по нечия сделка.
Със Дявола.
Ето защо съм безчувствен.
Вия безумно край чужди огради -
без стопанин и собствена купичка.
Малко лая, но лошо захапвам -
зло куче синджира разкъсало.
Никой къшейче хляб не ми даде -
от гладуване все съм настръхнал!
Оня с брадата и благия поглед
и той за мен вдигнал е сопата.
Уж под слънцето всички сме равни,
а по-равните гали животът!
Така ще я карам - злобно, подгонено,
ден за ден и битка за битка.
Посрещам всички със зъби оголени,
но това ми е всъщност усмивката!