ХуЛите - Отесняло ми сърцето

Колко славно си живеех, волен и спокоен,
Докато сърцето ми си беше само мое!

Но се срещнахме с Калина на пътека тясна.
Не можах да се размина - беше тъй прекрасна!

Гледах гордата й шия, устните, лицето...
Но какво ли ви разправям - грабна ми сърцето!

Хубаво ни беше с нея да сме си самички!
Любехме се, смеехме се - като пойни птички!

Но се появи Венета - стройна и напета,
И сърцето ми отново бе със щурм превзето!

И си заживяха в него двете верни дружки.
Вярно, скарваха се често, ала все наужким.

После срещнах Веси Лина - как да се откажа!
Толкова бе мила с мене, че ми стана гадже!

Двечките - какво да правят - взеха я и нея!
Но Калина нещо бързо взе да дебелее.

И макар да е голямо, но ми стана ясно,
Че в едно сърце на трите ще им бъде тясно.

Затова сега съм тръгнал - там, във планината,
Има селище със име " Ланд на чудесата".

Има халище, с което който се завие,
Всяка сутрин във гръдта му ново сърце бие!

Още три сърца ще взема, че било модерно
Всяка свое да си има. И едно - резервно,

Та и ако още някоя край мене мине,
Да я приютя във него, за да не настине!

Има и вълшебни гащи! Който ги обуе,
След два дена му изникват още два-три

/Някой звънна! Една бърза работа ще свърша
и веднага ще се върна, за да го довърша.
Но какво да му довършвам - то и не остана.
Една думичка и точката! - това остана!/