ХуЛите - Селската принцеса и грахувуту зърну

Ша са жЕна, друга няма,
тръгнала съм вечи,
за ергенин са калесах,
ма ш`ма тестват гачи,
чи ми вика - щи пустеля
няколку чаршава,
там ша легниш,
чи зарана,
мож да стани лафа.
Ко да кажа, съгласиф са,
де ли да утида,
цанила съм са за булка,
друг ни ща да вида.
Кък ли да ти думам , сестро,
легнаф тъй усмяна,
ма гъзо ми ду сабаля,
на ришету стана.
Викам тес чершеви пусти,
дету ми ги тури,
ку да знаеф щяф да легна
с негуфти путури.
нещу турил изутдолу,
да ми стани меку,
гачи суф ляб дай наронил,
ич ни беши леку.

Кат принцеса ма таксува,
зЪрну ша ми слага,
тъй гу мислил ма подире,
чи дан са излага
турил няколку туплийки,
да ма прувирява -
дъл мий кожата дибела,
дъл за негу става.

И ми вика на сабаля,
арна тий снагъта,
туй, чи дет ни са лигавиш,
флизаш у графЪта.

Викам, ас ку та нарина,
графЪ щи избича,
койт` на меку ми пустели,
той ша ма убича.