Аз сънувах Трите гайди
Автор: angar Дата: 08.07.2005 @ 10:35:40 Раздел: Поезия
Бях във розова градина,
покрай пътя, под калина.
А по пътя - във редици -
хора, зверове и птици...
Пинчето край мене мина.
И Амарче ме подмина.
Подир тях Калина - бърза
като на любовна среща:
сякаш Лари с Калигула -
двамата - стоят отсреща!
Всичко живо се изтече -
никой "Здрасти!" не ми рече!
Аз останах тих и тъжен.
"Боже, колко съм ненужен!
Боже, колко съм безличен!
Боже, колко съм излишен!"
Мрак прилегна, слънце зайде.
Неочаквани, омайни,
зазвучаха Трите гайди!
Постепенно, отдалеко,
прилетяха леко, леко,
в мека нежност ме обвиха,
мъката ми разтопиха.
"Тъжно ти е на сърцето?
Вдигни поглед към небето:
сред пространствата огромни
всички сме така нищожни!
Твойта мъка безутешна
е такава дребна, смешна...!"
Както си стоях, унесен
от вълшебната им песен,
в миг се стреснах разтревожен:
тоя сън не е възможен!
Трите гайди са далече -
откъде се чуват вече?
Трябва някак да ги върна!
Искам, трябва да ги зърна!
Боже, накъде да свия,
Трите гайди да открия?
Таз Вечерница в небето -
ти ли си това, Венето?
Или, цялата в позлата,
грееш откъмто луната?
Дай ми двете гайди, Боже -
до сърцето да ги сложа!
А пък теб, добра Венето,
теб те сложих във сърцето!
|
|