ХуЛите - Не, не искам

Не, не искам да стихват фонтаните луди
и земята да спира въртежа си стар,
по площади да пъплят деца ранобудни
и кокичета пролет да вдигат студа.
Между тях искам още и аз да се влюбвам,
между сутрини свежи и нощни мъгли,
да надниквам в лицето на страшни брътвежи,
да бера със снагата плодът ни красив.
Ако просто ми кажеш, че с крак бездиханен,
някой грубо ще ритне света, ей така,
ще превърна душата си в път към олтара,
ще се моля, ще давам, ще заменям деня,
моя ден, за да бъде по-светъл при него,
и нозете ми живи - да има нозе,
и сърцето ми топло да вдишва прекрасното,
и съня си - в копнеж и любов да гори.
Но макар да блестят пак фонтани лъчисти
и земята подобно така се върти,
някой грубо е сритал дъхът им недетски,
впил се в пясъци жадни без хляб вкоренен.
И се чувствам виновна, че нямам олтари,
че са спънати в думи и мойте нозе,
че сърцето ми бие не в ужас, а в радост
и сънят ми е все от любов покорен.