ХуЛите - във венерино безветрие се лети без крила

в сезона на венерино безветрие
мелничните ръце на ежедневието
придремват небрежно присвити
раменете на грации-платноходки
загарят в нежнообятни пристани
по върхари мътят безстрашни гълъбици
прегърнати из мрака бродят маски
зад които лица със сенки се целуват
и е затишие пред марсианска буря
сенчестите клони ще молят за пощада
светкавиците ще рисуват по лицата
красивите мисли в левите профили
обичта с брокат по клепките, а очите
ще са изворите на любовните искрици
непресъхващо животворни и искрени
десните профили ще останат маскирани
не всеки има гълъбовата неустрашимост
насред бури да излюпва гладни надежди
да ги храни с вяра, получена в замяна
на крилете - какво толкова, нали във
венериното безветрие се лети без крила
и
това е сезон, който настъпва по желание