ХуЛите - Час ни дели

Час ни дели от тях,
два метра плет.
Нито Балканът знай,
нито дъждът.
Същите борове,
шипки и бук.
Клони протягат се,
сякаш през път.
ДрАган и Богдан
или Мирослав,
гледам го смее се,
както и аз.
Хлеб или хляб държим,
вкусен и бел,
вОда с вода звънти,
в чаша от снег.
И се разбираме -
с русия сплит,
с сините погледи,
с дългия вис.
Само плетът стои,
парещ и груб.
Няма прекрачване.
Има Любав!