ХуЛите - Децата на Прага

Бих искал веднага да отбележа, че това е работно заглавие, частите ще са безразборно написани, предимно конспекти на ръкопис, разказвал съм някои отделни епизоди, понякога в друга форма...

... и това не е предговор, а споделено с Вас нещо ненаписано от това, което наричам "контролирани сънища". Преди половин година ме хвана грип - висококачествен, 40-градусов, двуседмичен (само първата седмица поддържаше градуса). Естествено през това време ходих на работа, пътувах между градовете, нещо май правих... но предимно в едно полусъзнание. Преди няколко години имах пак такъв грип и знам, че тогава нищо не можех да правя, та си рекох този да го използувам. Реших този път да канализирам състоянията си на бълнуване, високата температура и частичното безделие за развлечения.
Понеже не мога нито да чета нито да гледам екран в такова състояние, то реших да изгледам един дълъг контролиран сън в много части.
Спретнах му следната фабула: Млада ентусиазирана педагожка - директорка на дом за изоставени деца. запалена по теорията на Полгар. 15-тина бебета по на месец-два, от тях главните герои момче и момиче. Време на по-голямата част от събитията - когато децата са порастнали на възраст за отиване на училище. И си търсят родители, "за да ги адаптират". Да не объркате нещо - не родители да адаптират детето, а детето да адаптира родители. Но и родителите да са подходящи. Тежък проблем!

Последваха около 50-тина откъса, някои от тях с грешки. При грешка карах подсъзнанието да ми повтори откъса, понякога имаше по 5-6 версии. Някои от откъсите (все пак това не е разказ, а цветен филм) бяха много смешни. И така по време на бълнуването често се смеех. Така де, ако ще бълнувам глупости, поне да са с чувство за хумор.

За съжаление не ги записах. Нямах никакви сили за това, понякога сънувах, че ги записвам, ставах, гледах тъпо бюрото и не намирах никакви записки. Питам подсъзнанието - "Ти записваш ли всичко това, което ми разказваш-показваш?", а то ми отговаря - "Да, да - абсолютно всичко записвам!" И едно такова - много искрено! Чак като ми спадна температурата се усетих къде ме будалка - да сте чували някой по света да е чел записки на нечие подсъзнание? Много са случаите на управление, ама личните им записки са на секретен език правени.

Няма загуба - следващият път като ме хване грипа ще му дам и ръката с химикалката, та да води записките, а може да го помоля да диктува бавничко, пък аз криво-ляво ще записвам. Абе, то да е живо и здраво!

А за сега някои от по-ярките образи, ситуации и разсъждения от тази повест (роман?). Подсъзнанието казваше, че има около 130-140 стр.

250605
Сладар