Сонет I

Автор: lachistata
Дата: 21.06.2005 @ 07:08:15
Раздел: Поезия


От утрото лишаваме очите си,
наградата за тях е залез.
Младостта- най-лудата- е наша,
старостта ни- по-къса поради безумие.
И Богът ни е крив-
коварен и мъстив
и не прощава, не обича...
Душите ни, затворени в тела,
съдят, бягат и отстъпват- неумели.
Ръцете- празни и отпуснати,
когато иде да посягаме
към извора на живата вода...

Забравените думи на кръвта-
човеци сме, у нас са всички грешки.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=29691