ХуЛите - Севда

(момкова песенЪ)

Каква ме свара свари,
каква ме орис сполетя
в пазвата ми е навита
една горестна зъмя.

И под смоквата на двора
с нощя заумувал съм -
що да чина, що да стора
да го гоня този зъм.

Самодиви ли да викам
да го сбъхтят, ааа и мен...
Мляко ли да му заложа
да излезе един ден?

И докато се налочи
с конче - аджамия
да съм вече зад поточе.
Д'ъл ще минат тия?

Че от севда се не бяга
мисъл ма напира.
Севдата ще ми приляга
чак дорде умирвам.