ХуЛите - Еврика

Вече живея не знам кой живот.
Котка с девет живота
би на мен завидяла.
Ако имах ума на един Аристотел,
формулирал бих как оцелява ми тялото.
За душата не смея.
Губих много души.
И след тях ненадейно душа си намирах.
Преоткривах поети, забравил Коши -
и последните спомени давех във бира.
Твърде много живях.
А съм млад и напет.
С вечна младост, изглежда,
наказва се грешникът.
Ако имах гласа на един Архимед,
"Любовта е всесилна!" - бих извикал.
Не "Еврика!"