ХуЛите - Миражни мрежи

Омрежени очите ми в миражи.
Не ми принадлежат. Далечни.
Ажурените облаци. Витражи.
Изгревни и залезни. До вечност.

Обречени очите ми да скитат.
Да пият глътки от зеленото.
Да се целуват с небе. Да питат.
Да се задъхват от червеното.

Шантажно неприлежни сетивата
напускат ми ненужната черупка.
Кръжат около слънцето. С вятъра
се гонят. И му правят дупки.

Отмрежени очите ми се връщат.
Привечер. Блеснали и цветни.
С топлите клепачи ги прегръщам.
Сънувам пъстро. Сънищата летни.