На Димо Станев от Стара Загора

Автор: rajsun
Дата: 20.05.2005 @ 09:31:02
Раздел: Други ...


(на снимката от Мелнишките вечери, 2002)

На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши,
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята.
И аз - до него потопорчен.
Демек - разбираме от занаята.

Претъпкано е стихове -
и умовете, и джобовете ни, и стомасите ни са претъпкани.
Дошли сме тук като на карнавал -
да хвърляме остатъци.
Ги твоите купуват и преглъщат като веронал,
ги моите използват за салфетки,
да бършат бликналата пяна от устата си.

В една компания сме двамата, поете!
Дай да не спорим, кой е по-голям, кой по-нормален.
Ти думите гризеш от болка,
а аз ги глозгам и се кефя!
И на твоя, и на моя гроб ще никнат стихове.
Помни това.
Ти като влак ще префучиш през дефилето,
към своето Никъде.
Аз като малка гара ще остана,
в своето Никога.

Но докато седим така -
аз - вдетенено старче, ти - непораснало от мъдрости дете,
но докато минава влакът
и гарата от грохот се люлее,
ВИЖ,
дядо Боже с месеца и слънцето в ръце -
като с две кани -
и се чуди от коя да ни налее.

И аз за шлифера го дърпам, за да послуша стихове на маса,
и ти за трети път му казваш, че вместо вино искаш БИРА,
а Той не чува.
Не,
след тая снимка вече съм съгласен:
друго може,
но от поезия и от поети дядо Боже нищо не разбира!

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=28004