ХуЛите - Стихчета

Без време някакви, безусти,
дойдоха думи в тъмното.
Със спомени и със предчувствия
домът ми се напълни.

Записвах ги до сутринта,
а в утрото прохладно,
какво да видя: имена
на болни и на гладни...

Демоде.
Но са ми мили.
Те са ми като риза,
с която са ме пременили
за смъртта на близък.