ХуЛите - Зной до дупка

Цъфнаха саде салкъми,
гаче цъфнала налъми-
вред ефирът напоен
с аромат и нажУжЕн.
Пролет китна, пролет сладка
по пекински, сякаш патка
с портокали в соев сос,
но изникна тук въпрос-

да обуем ли сандали
и да хукнем като хали
по павета край бордюри
като пак предсказват бури?!

Остаряха ни обувките,
прИбледняха ни и джувките,
якето ни натежава,
ужким лято се задава.

Май към него вече тича
майски к(Р)ос и разсъблича
пътьом всичко от гърба си-
палта, манта, ботуши ръси,
дългоръкавените ризи,
изтощени в зимни кризи,
панталоните с ръбове.
Разпра бездънните джобове...
Зимата след май се влачи,
със сто кожуха тежки крачи
и събира все парцаля,
че ги тъпче, че ги валя-

в чували и кашони,
в гардероби и бидони-
с нафталина ги наръси-
на молците сложи кръста.

Май, олекнал като птичка,
прошептя на синоптичка:
"Времето е нажежено-
хот, горещо до червено.
Няма бури да предсказваш,
че със суша ще наказвам!
Лятоска, с език отвън,
ще бленуваш зимен звън
и ,на плажа изгоряла,
ще мечтаеш зима бяла.

Ама ха!"