ХуЛите - Самодива любя

поздрав за Kult, песенната

Сън си сънувам отколе...

Все стъпвам в доби омайни,
че по нощта ми е сгода
край кладенчовите 'очи
да питам сребрЯна вОда
кога ще либе прескочи
онез високи дувари,
що ги ведата турнала,
онез дълбоки вирове,
дето ги змеят избълвал.

Мълчи, не дума кладенец,
тъмнее вода сребърна.
Звънва наблизо чанец
с песен си чиста-пречиста;
с медноглас кавал златен-
овчер-момък опрятен
подхвана ми свирня жарена,
жарена, още лютнала
за дивата-самодивата,
дето я вещер-обесник
в пещера темна заключи
с девет ръждяви ключа
и вълци остави да пазят-
самодиви там да не влазят,
сестра си да не опуснат,
да си е само негово
златното пиле урОчено
в каменна клетка...зидана.
Кладенец тъмно тъмнува,
вода му се разтъгува,
продума с дълбоки думи:
"Утре след заник-в съня ми-
в мойто лице-огледало,
дето е всичко видяло,
ще видиш що да направиш,
та либето да си го избавиш
от ведската зла прокоба
и да го водиш до гроба...