Небе
Автор: Marta Дата: 10.05.2005 @ 21:50:08 Раздел: Поезия
Калмуци облаци повлекли
непразни, тъмнозли снаги,
затулват слънцето,
отеква
гръм -
разпаря ги.
Светкавица
като столика
брадва
разцепва
древното
небе.
Съсича го -
съвсем по равно -
на други две
небета.
Две.
И
руква
дъжд
прастар -
отдавна
небето е на колене.
Да извали -
да се изправи.
Отново да се събере.
И да е младо.
Много младо.
Син пеленак
от дъжд роден.
С ръце,
с очи,
с душа се моля -
все да го има
и тогава
когато
няма мен.
Без мен.
|
|