ХуЛите - Само някои върхове

обелиха длани
да подпират

други решиха,
че земното притегляне
не си струва
сенките
и семките

трети се обесиха
по клонаците
на нечие подножие

имаше,
които емигрираха
в по-свлачищни райони,
та
мътните да ги отнесат
към морето

пътьом сондирай блатото!

бялото момче
викаше
към съседния връх
леденото момиче

викът се разпадна
по пътеки,
които не водеха

дори отзивчивият
пастир
не отвърна

само отвърна
поглед

няколкото приказки
(всъщност една и съща,
разказана няколко пъти)
оплячкосаха
стадния инстинкт
на кошутите

лъвицата клекна
не за скок:
имаше нужда

(от почивка)

ветровете удавиха-

клоните изтръскаха-

кората цъфна-

кълвачите хоризонтални
са

таралежът се убоде
на единственото парче
огледало-
подарък от свраката,

чието краче
кацна
на новия сняг

тупти под лавината:
туп-туп,
туп-туп,
туптуп, туптуп, туптуп,
туууп...туп!
Спря.