ХуЛите

Тя бе очарователна и странна -
къс причудливост, изкушение и свян,
магия от решителност спонтанна
кристална свежест, колие от блян.

Очите й - изящност на икона,
усмивката - омайност на зора,
гласът - среднощен полъх на камбана,
а погледа - разтапяща сълза.

Смехът й - разцъфтяла мелодичност
ръцете й - гальовно кадифе
вселената й - дива безграничност
душата й - параклис на дете.

В косите й осъмваха звездите,
в сърцето й пулсираше света,
осанката й - прелест на мечтите,
а чувствата - олтар на любовта.

Бе някакси особено красива -
вълшебница, лазурност, добрина,
ефирно нежна като самодива,
пленителна със зрялост на жена.

4.05.2005г.