ХуЛите - Глухарчета

Глухарчетата са очудени,
април от лудост оглуша.
Той … продължава да е влюбен.
(Във мен или във пролетта?)

Животът е обидно кратък,
така че той ще разбере.
Аз бързам да вървя нататък
и нямам време за небе.

И нямам време да му кажа,
че после малко ще боли,
че ми е в друга мисъл жаждата,
че трябва да брои до три

или до сто - преди да каже,
че несезонно е дошъл…
През пролетта и аз ги раждам
едни такива без акъл.

И имам хиляди причини
безпрепинателно да си мълча.
Какво пък? После ще ни мине
и после аз ще си вървя.

И няма да му кажа нищо.
Глухарчето ще стане пух.
Той…ще осъмне неразнищен…
Останалото не го чух.

Не исках да го чувам явно
или ужасно ме е страх.
"Обичам те" сред толкоз плява
отдавна си събира прах.

И за какво ми е да искам
такива простички неща.
Да си върви! Подавам риза.
Нали е ближен …Затова.

Такива като мен глухарчета -
под път, над път - където щеш…
А всъщност искам да заплача.
Той…няма да го разбере.