ХуЛите - В дупката 34

вчера

- Бързаш, бързаш, гониш дните. А те са точно толкова, колкото са в часовника на слънцето.
- Така ще да ми е било писано.
- Тези, които пишат са неграмотни. За това и само неграмотни го четат.
- Но все пак Книгата...
- Книгата е писана по-късно. От тези, които не са я разбрали.
- Да, там пише "Това не може да се разбере."
- Това са го писали тези, които не са разбрали, че не са разбрали. Разбралите не пишат.
- Аха, значи и не говорят!
- Правилно се досещаш.
- Но ти защо ми говориш?
- Защото не съм разбрал нищо. А и ти си ми гхост.
- Това, че нищо не разбираш ти си го знаеше и преди това. Нали за това се скри, за да разбереш. И сега какво излиза? Разбираш, че не разбираш, че нищо не разбираш.
- Дойдох тук, защото съм уморен. Гледах - навсякъде едно и също. Слушах едно и също. Чувствах едно и също. Всички ми го повтаряха с думи, действия, очи и жестове.
- Нали ти си над всичко това.
- Не можеш да бъдеш над блатото, когато ходиш. Дори и да умееш да тичаш по водата. Блатото е родило петите ти и си ги прибира.
- Тогава с крила...
- Тежките мисли не раждат крила. От тях се изпилват само ножове. Ножовете режат въздуха, а той носи силата.
- Не си ли го погълнал достатъчно?
- Глупости! Ако нещо е по-тежко от въздуха, то колкото и въздух да събере все по-тежко става.
- Мислех, че си се скрил тук, за да събереш въздух.
- Дойдох, за да удавя мислите в пещерата.
- Удаде ли ти се?
- Все повече надеждата ми се дави.
- Защо тогава ми го разказваш.
- За да ти взема надеждата. Тая, която все наднича насам.
- За какво ти е тази надежда, ще те измъкне ли от блатото?
- За да я удавя и нея!

Отшелника беззвучно мърдаше устни зачетен в нещо зад стените на пещерата. Отвън тълпа чакаше да излезне и да проговори. Но те бяха запушили входа. Но той беше запушил входа. В същност те знаеха какво искат да чуят от него и нямаше да чуят нищо друго. Той знаеше какво няма да им каже и не искаше нищо повече да им каже.

Аман! И в дупката има дупки! И като се заседиш в едната, то виждаш следващата. А може би дупката я носиме със себе си?

140405
Сладар