ХуЛите - ХХХ

Ще стоя все така на ръба.
Междината ще ме напряга.
Ако можех - гръб на дъба
да опра...
Сянката ми да ляга
в неговите дълбоки нозе,
и спокойствие да залива
сянката на тревожно сърце,
оградено с мрежа бодлива.

Ще се впримчвам в слънце -
с очи.
Ще ловя с ръце дъждовете.
Ще поплача, ще помълча,
ще посвЕтя.
Ще си тръгвам - и после! - и пак.
Ще се връщам, ще се колебая,
ще очаквам все някакъв знак,
че докоснала съм безкрая.
Ще греша, ще се мразя до смърт.
Ще се сгърчвам в безпомощен колапс.
Ще се радвам, ще любя, ще се крещя.
Навътре, само в себе си -
ще се моля.
Ще съм същата - но вече до другост.
Ще съм тъжна отново до смешност.
Ще се лъжа, така ще се лъжа,
че открила съм някаква
Вечност.